Moon magazine

Една от най-екстравагантните и красиви изпълнителки на музикалната компания “Пайнер Мюзик” е Райна Кирилова Терзийска, по-известна в средите на феновете просто като Райна. Град Сандански е не само градът на 100-те воеводи, но и на най-красивите македонски девойки. Типичен пример за това е Райна.
Интересно за певицата е, че тя получава името си лично от баба Ванга, която предрича и успехите на изпълнителката. Красивата македонка с мерки 89-60-89 (перфектни по личното ми мненние), е родена на 30 септември 1981, под знака на зодия Везни. Райна не е звезда. Определя се като нормално момиче. Обича шоколада и язденето. Фенка е на Цеца Величкович и Хулио Иглесиас (трудно съвместими). Като всяко момиче се интересува от любовта и твърди, че най-ценното човешко качество е умението да даряваш любов и да накараш другите да те обичат.
На въпроса “Какво е любовта?”, отговаря “Любовта е чувство, което заслужава да се изживее. То се ражда от нещо, а умира от нищо… Може да се разбие и от най-дребното нещо – неоправдана ревност, недоверие. Човек трябва да е съзрял, за да може да оцени истински любовта”.
Преди да започне кариерата си на фолк певица, тя се занимава 5 години професионално с манекенство. Победителка е в 7 конкурса за красота, като модел от агенция “Интерсаунд”. Някои от тези конкурси са Мис “Благоевград” 1999г, Мис “Червен Бряг” 1997г. Това определя до голяма степен и сценичната и дейност в последствие.
Преди да започне да пее за “Пайнер Мюзик”, доста време Райна пее в различни кръчми и заведения. През 2001 година обаче печели един от конкурсите “Пайнер” и подписва договор с тях. Записва две песни “Наша е нощта” и “Топлина”, които са включени в компилацията “Фолк казино 4″. Първата и сценична изява като певица на “Пайнер” е на промоцията на Тони Дачева на албума “Пей сърце”,където младото момиче представя песента си “Наша е нощта”.
Румен Атанасов снима клип на тази песен. Така певицата малко по-малко започва да запленява сърцата на феновете. Следващата песен записана от Райна е “Кой”.Тя също се сдобива с клип. Но следващата песен,която изтласква изпълнителката на върха е “Гасне пламък”.Тази балада се оказва хит през първата половина на 2001г.
Същата година печели първа награда на публиката за песента – “Вековна Земьо”, както и награда на генералния спонсор на фестиала “Пирин фолк”.
2002 година е напълно успешна за младата певица, като тя записва още песни и издава първият си самостоятелен албум – “Гасне пламък”, със дебютен сингъл едноименната песен. Този албум оглавява класациите още със излизането си. През март месец списание “Нов Фолк” дори присъждат на Райна наградата “Откритие на годината”. През същата година издава и втори албум дуетен със изпълнителят Иван Дяков. На годишният фестивал “Пирин Фолк” печели първа награда на публиката и трета награда на журито.
През 2003 година Райна издава и своят последен албум “Агресия”. Лускави коли, красиви тела и невероятно мелодичните песни увеличават феновете на Райна със всеки ден. За “Фреш от портокал” Райна получава Награда на Телевизия Планета на фестивала “Тракия Фолк”. На 18 април списание “Нов Фолк” отпразнува своя 5-ти рожден ден. Райна спечели наградата за “Най-атрактивна визия”.
След тази интродукция на фолк-дивата нека ви представим и нашата срещя с нея.
Отначало, всичко беше просто като поредната уморителна, секция написана тук. Нещо обаче се промени. Влизайки в град Сандански, ние оставаме удивени. Чистият въздух омайва главите ни, а спокойствието и красотата ни опияняват. Някакси всичко изглежда толкова просто. Красотата на певицата изглежда прекалено логична на фона на тази природна идилия. Градът е разположен по средното течение на река Струма и западните и югозападните склонове Пирин планина, северните склонове на планината Славянка и най-ниските предпланински райони на планините Малешевска и Огражден. Неусетно върви времето за нас минавайки през красивият и зелен парк. Сякаш времето бе спряло и просто вървяхме към целта на нашето пътуване. Стигнахме до една красива бяла къща, оградена с цветна градина. Това беше родният дом на Райна.
Прелестната македонска принцеса ни посрещна. Найстина за македонската хубост се бе изпяло много, но това което видяхме найстина ни удиви. Прелестна, леко притеснена, но все пак усмихната. Всичко, което си представяхме и бяхме чели, гледали или слушали се изпълни във голяма степен. Въпреки лекото си притеснение и свенливост, Райна се справи професионално със снимките. Певицата във никакъв случай не бе загубила детското в себе си. Макар продадените десетки хиляди копия от нейните албуми, все още се чувстваше като едно земно момиче. Разходихме се из родната й къща. Там сякаш времето беше спряло и нещо се беше запазило. Видяхме и стята на настоящата певица. Тя беше грижливо подредена, като Райна ни разкри и част от себе си, показвайки ни всичките си плюшени играчки. Сякаш имаше слабост към тях. Разказа ни, че от малка обича плюшените играчки, особено една маймунка. Като малка я носела винаги със себе си, дори спяла с нея. Сега има много плюшени играчки, голяма част от които са и подарък от феновете. Показва ни ги, а те са найстина много.
Предложих да се разходим из града и тя ни заведе в парка. Разхождайки се се разговорихме за Рупите. Интересното е, че майката на Райна дълго време не могла да забременее и с баща й отиват при баба Ванга. Тя заръчва да отидат да живеят на друго място. Така родителите й се преместват в Сибир, където е зачената и Райна. След това се прибират в Сандански и там се ражда красивата певица. Обича да ходи в Рупите, където се чувства различно. Баба Ванга предрича бъдещите успехи на Райна. Като малка Райна ни разкрива, че не е била от най-послушните. В училище е била сред най-добрите ученици. Благодарна е на учителката си по история /г-жа Султова/, която я амбицира да учи. Обича животните и най-вече сърните и лебедите. Любимите й цветя са роза, люляк и зюмбюл.
Колкото и да не ми се искаше престоят ни при пиринската принцеса трябваше да завърши. Заминавахме, мъчейки се да погълнем и запомним колкото се може повече от красотата на Сандански и Райна. Лека нотка за тъга се прокрадваше в душите ни, но не можеше да даде изражение, подтискано от радостта и красотата обладаваща ни. Поехме по прашния асфалт, летейки с бясна скорост към материалното чудо на нашие задързан и работен рай. Искахме да споделим с всички нашето удивление от Медиус, Дезудава, Свети Врач или известен в днешно време Сандански. И сякаш всичко това беше един сън… само един сън…

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.