Moon magazine

   Със сигурност Васил Атанасов е един от най-добрите фризьори в България. Сменя често прическата си, в гардероба си има поне 50 панталона и още толкова чифта обувки и е почти вманиачен на тема фитнес. Но на работа тръгва, без да се погледне в огледало – в дома му няма нито едно. Мъж със свой собствен стил и излъчване, зад който стоят години професионален опит. 
   Преди 14 години е започнал като чистач и метач в един салон на Капанов, но е идвал по-рано от другите и си е тръгвал по-късно, за да се упражнява във фризьорство върху статични манекени и изкуствени глави. Днес за час при Васил Атанасов се чака с дни сред ожесточена конкуренция в хайлайфа.
Оттук нататък думата е само негова.
   ”Бях много добър клиент на салоните, но излизах от там все със скучни прически. Носех разни снимки на рокзвезди, а те ме правеха като чичо ми Пешо, да кажем. А аз все си мислех колко е интересно да подстригваш и да правиш разни странни неща с косата. И че ще ми е адски любопитно да се науча. За бои не се сещах, колориметрията ми беше непозната дума. Тогава просто исках да приличам на някоя рокзвезда. Постигах стайлинга на Род Стюарт с паста за зъби и какво ли още не, само бира и отвара от варена гума не съм си слагал по главата.”  Е, само дето не съм излъскал и продал една ябълка. А и нямам чичо, който да ми остави милиарди…( през смях.). Моя приятелка ме заведе в салона на Къци Капанов и започнах като момче за всичко. Явно бях забелязан заради упоритостта и старанието, понеже освен всичките си задължения, започнах да се упражнявам върху статични манекени и изкуствени глави – подстригване, разни процедури и т.н. По-рано идвах на работа, по-късно си тръгвах и това всеки ден. 
   Този мой ентусиазъм явно беше оценен. Когато на човек, който иска, му се даде малко, това е достатъчен старт. Тръгнах с бързи крачки напред – може би е въпрос и на талант, но истината е, че се трудех много. Смятам, че талантът трябва само да се провокира, оттам насетне е трудът. Даже вече бях доста утвърден майстор, когато си купих статичен манекен за вкъщи, върху който да тренирам. 
   Има неща, които трябва да се отиграят отново и отново. Особено когато се готвиш за ревю с някакви форми на коси, които само си представяш, а трябва да знаеш точно как да постигнеш. Като при цигуларя е – прекъсне ли, отразява му се на свиренето. И при нас е същото – не можеш да забравиш да подстригваш, но излезеш ли от ритъма, формата и модата, вече не е същото. 
   И в този смисъл се учудвам на хората, които завършват тримесечни курсове и дръзват да отворят салони. Не че се страхувам от конкуренция, но не трябва да ни е все тая как изглеждаме.

  Целите ти? 
  Не да създавам вериги, синджири и въжета от салони (Васил има свой салон от 2 години, б.а.), искам да наложа уникален стил. Хората, които прекрачват салона с моето име, да знаят, че ще се почувстват специални – с необходимото внимание, с нужната консултация и професионализъм. Искам персоналът да се чувства комфортно и на място, за да дава най-доброто от себе си.  Наградата, която най-много цениш? 
  От Международния фестивал на прическата и красотата в София през 1996 г. Преди това бях спечелил награди в Кан, Париж и Кайро, но едва 1996 г. родната публика можа и да ме види. Защото едно е да говорят за теб и да не те познават, а друго е да те видят и тогава да те оценят. Това е като награда, а като лично удовлетворение – доброто настроение на клиента, който си тръгва от салона.

  Ти в три думи? 
  Педантичен и това е и от зодията ми. Добър приятел – девата е вярна до гроб, стига да не я разочароваш. Странен, странен във всичко. Но наистина съм педантичен. Ужасно е за околните, но това съм аз.

   Последният път, когато се гордя, че си българин? 
   Често се гордея с други хора, че съм българин. Но лично за себе си в никакъв случай нямам по-ниско самочувствие, от който и да е чужденец. Дори се радвам, когато мога да натрия носа на някой чужденец за самочувствието му. И в този смисъл, печелейки международните награди, също. 
   Когато в Кан през 1991г., и то при дебюта си на такава сцена, съобщиха името ми като победител и макар и много трудно да произнесоха България, се почувствах много горд от това. Същото ми се случи наскоро по време на обучение на кокове, за което пристигна една от звездите в нашето изкуство, представителката на Лореал – Летиция Генау. 
   Направих една нейна форма, естествено малко прибавих и от себе си, за да не я копирам буквално спирайки до мен, тя каза първо, “Вие сигурно много обичате да работите с дълги коси”. Аз потвърдих, а тя добави само “Аз няма какво да ви кажа.” След това, когато в личен разговор ми каза, “ще се върна в Париж и ще кажа на френските фризьори, че трябва много да се потрудят още”, се почувствах страшно горд, че съм българин.

   Мечтаеш за… 
   Мечтая си баща ми да има пенсия 1000 лв., да не се налага да му помагам, да може да си купи бойлер сам… Мечтая си българинът да може да се освободи от комплексите си. Може би ще се повторя, но ми се иска най-накрая да разберем, че в никакъв случай не сме по-долно качество хора и че можем не просто да съществуваме, а да живеем с по-високо вдигнати глави.

   Не можеш да живееш без… 
   Приятели. Обичам да се радвам на живота, гледам позитивно на всичко и почти нищо не ме учудва.

  Имаш ли идол, идеал за подражание? 
   Харесвам много хора, но нямам идоли. Аз дори към парите или ключодържателя си не се привързвам. Харесвам Бийонсе например, харесвам Дейвид Бекъм, но нямам кумири – имам любими хора. Като Мариела Гемишева и Дора (Стрезова, б. а.).

   Падаш ли си по екстремни преживявания? 
   Точно като отварях салона, приятели ме каниха да изкачвам ждрелото на Триград. Но им казах: моля ви се, не мога да вися на една кука и едно въже, ами ако си навехна пръста?
Аз съм си такъв, пазя се. Така беше и като се учехме със сина ми да караме ски. Много късно го направих и заради Денис естествено. Той лети като торпедо надолу, а аз постоянно, ох, да не си навехна крак, ох, да не си счупя ръка, ох, не знам си какво. И така си карах на рало доста дълго време.

   Стилът ти е… 
   Свобода. И като усещане, и като мислене, и като начин на изразяване.

   Често ли си купуваш нови неща? 
   Гардеробът ми не може да се затвори. Постоянно правя есенна разпродажба, изчиствам, но все не достига място. Французите са казали: купиш ли си нова дреха, една стара трябва да махнеш, но аз като българин не го правя. Затова и от време на време подарявам. Иначе съм идеалният клиент – не е нужно да ме убеждават дори, ако нещото ме грабне, влизам и купувам.

   Последната ти покупка?
Чакай да помисля… Една зимна шапка – траперска с лисича опашка, която стърчи. Може и да не я сложа дори, но трябва да я имам, защото ми харесва. И, разбира се, пак си купих мед с орехи.

   Привърженик ли си на козметиката? 
   Според моята козметичка и двама приятели трябва да почна да слагам околоочен контур, каквото и да значи това. Защото им казах: вижте какво, след 3 години ще стана на 40. И те побързаха да ми кажат: “И то си личи”.

   Какви дрехи има най-много в гардероба ти? 
   Бели, сигурно. Привърженик съм на белия и бежовия цвят. Може би имам най-много обувки – горе долу около 40. Плюс, че съм подарил няколко десетки чифта.

   Любими марки или магазини? 
   Не робувам на марки, нито пък имам предпочитания дали ще пазарувам тук, или в чужбина. Е, купих си един панталон на Кензо, но той е уникален. Взех го, защото ми хареса, а не защото е Кензо.

   Аксесоари? 
   Понякога имам нужда от тях, а понякога не. От година и половина примерно нося това (Васил е с две кожени верижки на врата си, едната с миди и рапани, другата с някакъв странен животински зъб б. а.) и с него съм аз. Преди носех масивно сребро, но отмина.

   Любима дреха? 
   Всяка удобна дреха ми е любима. Сутрин отварям гардероба и, общо взето, бързо и интуитивно решавам с какво да съм.

   Любим аромат? 
   Сантал и табак. Обичам тежки характерни миризми. Харесвам ароматите на Ив Сен Лоран и Ханае Мори

   Книга, филм или музика? 
   И трите. Книгите и филмите ми доставят невероятно удоволствие, а музиката ме вдъхновява. Слушам най-различни неща, но напоследък съм на вълна бразилски джаз.

   Твоят град? 
   Засега Барселона. Това е един от градовете, който и като темперамент, и като дух ме е впечатлил много. Там е Гауди, там са новите постройки, там е готическият квартал, там е морето, там е истински купон.

   Твоята напитка? 
   Не съм кой знае какъв привърженик на алкохола, но обичам бърбън и бакарди – кола.

   Твоето ястие? 
   Аз от тези фитнес диети и пилешко месо вече хвърча, мога и да изкукуригам някой ден. Обичам много пепър стек и френското “паве” стек.

   На почивка на безлюден остров ще вземеш… 
   Снимка на детето.

   На път винаги носиш… 
   Аналгин. Откъде да знам дали в Турция или Испания имат аналгин?! Така че се застраховам. Както и боне за душ

   Твоят дом е… 
   Не е моята крепост, естествено. Той е първо един що годе непрефърцунен и непретенциозен дом. Не съм от хората, които се притесняват, че моето или нечие чуждо дете ще размаже шоколадовите си ръце върху стената – голяма работа. Моят дом е отворен за готини хора и за приятели. Той е и място, където понякога мога да изключа мобилния си телефон, да си пусна музика, да си сипя едно уиски, да си вдигна краката на масата и изобщо да не ми пука от нищо.

   Никога няма да… 
   Ударя майка си. И никога няма да се откажа от детето си и винаги ще го подкрепям.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.